IPTV

от Уикипедия, свободната енциклопедия

IPTV (на английски: Internet Protocol TeleVision – телевизия през интернет протокол) или Интерактивна телевизия представлява конвергентна технология (или обединена услуга) за предоставяне на мултимедийно съдържание (видео, аудио, данни и/или интерактивни приложения) на крайни потребители чрез платформа, базирана на интернет протокол (IP) с гарантирано качество. [1] [неработеща препратка] Отличителна особеност на IPTV става възможността за гледане на телевизионни програми на произволно мобилно устройство: таблет, смартфон, лаптоп. [2]

Общи[редактиране | редактиране на кода]

Чрез IPTV могат да бъдат предоставяни следните услуги:

  • Масова телевизия
  • Гледане срещу заплащане (Pay-per-view)
  • Гледане на поискване (Content On Demand)
  • Съобразяваща се с желанията на клиента (Interactive TV)
  • Мрежово видеозаписващо устройство (NPVR)

Реализацията на IPTV трябва да изпълнява следните изисквания:

  • Висок капацитет на връзката
    • Сателитна цифрова телевизия I (MPEG-2) 6 Mbps – използва се в няколко западноевропейски страни, например Германия.
    • Сателитна цифрова телевизия II (MPEG-4) 3 Mbps – въвежда се от страни с по-късен старт на цифрова телевизия, например Португалия.
    • Цифрова телевизия за мобилни телефони I (MPEG-2) 20 Mbps
    • Цифрова телевизия за мобилни телефони II (MPEG-4) 10 Mbps
  • Ниска променливост на характеристиките на сигнала (Low jitter)
  • Заплащане според предоставената услуга
  • Удостоверяване/Предоставяне на услугата в различни комбинации
  • Оформяне на предоставяния материал според желанията на клиента

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ITU-T Definitions
  2. Возможности IPTV. // Архивиран от оригинала на 2019-09-07. Посетен на 2019-09-07.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]